Марино поле
Област: Благоевград
История
Запазена е легенда , според която селото носи името на местна девойка - Мария, която побягнала със своя любим, но била настигната и убита от баща си. Тя била погребана в района на днешното село. По-късно костите ѝ били разнесени по полето, където възникнало съседното село Марикостиново .
През XIX век Марино поле е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Марино поле (Marino-polé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 180 българи .
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи-християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Марино поле ( Marinopolé ) се състои от 80 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
През 1913-1916 година в селото се установяват българи-бежанци, главно от селата Кумли , Сенгелово и Спатово - Демирхисарско , Кула и Хазнатар - Сярско .
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент , Марино поле е окупирано от гръцката армия.
По време на Втората световна война през 1941 до селото възниква германското военно гробище .
Шаронска къща в селото Градината в центъра Смесеният магазин
През XIX век Марино поле е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Марино поле (Marino-polé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 180 българи .
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи-християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Марино поле ( Marinopolé ) се състои от 80 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
През 1913-1916 година в селото се установяват българи-бежанци, главно от селата Кумли , Сенгелово и Спатово - Демирхисарско , Кула и Хазнатар - Сярско .
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент , Марино поле е окупирано от гръцката армия.
По време на Втората световна война през 1941 до селото възниква германското военно гробище .
Шаронска къща в селото Градината в центъра Смесеният магазин
География
Село Марино поле е разположено в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма . Западно от него преминава европейския път E79 .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
